Съдът на ЕС постанови, че законодателството на ЕС относно правото на платен годишен отпуск не допуска национална съдебна практика, според която работодателят не дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на работника за периода от незаконното му уволнение до възстановяването му на работа. Заключението на Съда е по съединени дела C-762/18 и C-37/19, образувани по преюдициални запитвания на Районен съд – Хасково, и Върховния касационен съд на Италия, по аналогични казуси.
Извежда се, че правото на платен годишен отпуск на работника се отнася и за времето, в което той е бил незаконно отстранен от работа. Според Съда обстоятелството, че работникът не е полагал действително труд за работодателя си през този период, е пречка, поставена от самия работодател, без която работникът щеше да може да изпълни трудовите си задължения и съответно да упражни правото си на отпуск.
Решението има важно значение за правоприлагащите органи, с оглед преодоляването на досегашната практика на ВКС по такива дела. То касае и фирмите, държавната и местната администрация в качеството им на работодатели. Повече информация за решението ще намерите в експертната разработка, налична в продукта Евро Финанси - Особености при организацията на работното време почивките и отпуските в рамките на ЕС - Решения на европейски съдилища по дела от България.