Дело C 555/18 от 29 юли 2019 г. по преюдициално запитване отправено от Софийски районен съд - Дали заповед за изпълнение на парично задължение, която не е влязла в сила, като заповедта, предмет на главното производство, отговаря на характеристиките на автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014 и следователно дали заявителят е получил автентичен акт, който изисква длъжникът да заплати сумата по иска на кредитора, по смисъла на член 5, буква б) от същия регламент - ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
През 2014 г. е приет Регламент (ЕС) № 655/2014(7), с който законодателят на Съюза въвежда института на европейската заповед за запор на банкови сметки (ЕЗЗБС). ЕЗЗБС запазва напълно ефекта на изненада за длъжника и се признава автоматично в другите държави членки, без да се изисква специална процедура.
С преюдициалното запитване Софийски районен съд иска от Съда на ЕС да тълкува за първи път Регламент № 655/2014 като са поставени следните въпроси:
„1) Представлява ли невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от [Регламент № 655/2014]?
2) Ако заповедта по член 410 от ГПК не е автентичен акт следва ли да се образува отделно производство по искането, различно от производството по член 410 от ГПК, по реда на член 5, буква а) от [Регламент № 655/2014]?
3) Ако заповедта по член 410 от ГПК е автентичен акт, следва ли съдът да се произнесе в срока по член 18, параграф 1 от [Регламент № 655/2014] при наличие на норма от националното право, съгласно която сроковете по време на съдебната ваканция спират да текат?“.
В своето Заключение Генералният адвокат разглежда само първият поставен въпрос и стига до извода, че заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК не представлява автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014.
Член 4, точка 10 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че заповед за изпълнение на парично задължение като разглежданата в главното производство не представлява автентичен акт по смисъла на същия регламент, тъй като съдържанието ѝ не взема под внимание основателността на претенцията, а само посочва задължението на длъжника да удовлетвори кредитора, поради което и автентичността на този акт не е свързана със съдържанието му по начина, предвиден от законодателя на Съюза.
В системата на Регламент № 655/2014 изпълнително основание трябва да има изпълнителна сила в държавата членка, в която е постановено, одобрено, сключено или изготвено, за да може да се приеме, че кредиторът е получил изпълнително основание (съдебно решение, съдебна спогодба, автентичен акт), което изисква длъжникът да заплати сумата по иска на кредитора по смисъла на член 5, буква б) от същия регламент.
Вж. Евро Право - Практика на Съда на ЕС/Дела, свързани с България/Преюдициални запитвания - Дело C 555/18.