Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, при който съответното превозно средство е годно да се движи, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот, без при това да предприеме действия за официалното му спиране от движение.
Право на органа за изплащане на обезщетения да предяви иск срещу собственика на незастраховано превозно средство. Понятие „превозно средство“.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) - По дело C 80/17
- първия въпрос: дали член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случай, при който съответното превозно средство се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот.
Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случаите, когато съответното превозно средство е регистрирано в държава членка и е годно да се движи, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот.
- втория въпрос: дали член 1, параграф 4 от Втора директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице — което, въпреки че е имало задължение да направи застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор — дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което вредите са настъпили.
Член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице — което, въпреки че е имало задължение да направи застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор — дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което вредите са настъпили.