АПИС Практика

Новости в АПИС ПРАКТИКА

Новости към 29.03.2019 г.

  1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
  2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви?
  1. Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор?
  2. Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?
  3. По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал. 3 ГПК?
  4. Допустим ли е иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната?
  5. Дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или трето за изпълнението лице платилият трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора /чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИД, ДВ, бр. 86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК/?
  6. Може ли да бъде издаден по реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение?
  • НОВО Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК относно допустимостта и основателността на предявените установителни искове и евентуални конститутивни искове:
  1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?
  2. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?;
  3. Неточното и/ или премълчано обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ?
  4. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите противопоставимо ли е на трети лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?
  • НОВО Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следния въпрос: Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?
  • НОВО В продукта АПИС Практика е създадена нова папка "Обществени поръчки", която включва разработени от утвърдени специалисти теми, анализиращи правната уредба и съдебната практика по Закона за обществените поръчки и правилника за прилагането му. В тези теми са разгледани всички етапи и процедури, свързани с обществените поръчки, включително и обжалването на актовете на възложителите.

Новости към 29.01.2019 г.

  • НОВО Тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГТК по следния въпрос: Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?
  • НОВО Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следните въпроси:
  1. На кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения?
  2. Ако при постановяване на Тълкувателно постановление по т. д. № 1/2016 г. Общото събрание приеме, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд, да се произнесе и по въпроса, на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., като обяви за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4.
  • НОВО Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК по следния въпрос: Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд?
  • НОВ КОМЕНТАР (в "Статии и анализи на съдебната практика" => в "Анализи на съдебната практика" => " Наказателно право "):
  1. Обогатяването на юридическите лица от престъпление, като основание за реализация на имуществената им отговорност, в практиката на съда