В периода 15 ноември 2013 - 10 януари 2014 г. беше проведена анкета по проект EUCases, която имаше за цел да проучи нуждите от трансгранична правна информация. Анкетата, организирана от АПИС и останалите партньори по проекта, беше разпратена до близо 300 експерти (главно практикуващи юристи, но и редица други) с добри чуждоезикови познания от 5 държави-членки на ЕС: България, Германия, Франция, Италия и Великобритания. Получени бяха 95 отговори от специалисти в различни области: 26% от респондентите са адвокати, 32% юрисконсулти, 8% преподаватели и научни работници, 6% комплайънс и риск мениджъри, 5% експерти в областта на счетоводството и финансите, 4% съдии.
Най-голям дял от анкетираните (почти 70%) заявяват, че използват повече от 25% от месечното си работно време в търсене на правна информация, като за близо половината от тях търсенето отнема над 50% от времето. Очаквано законодателството и съдебната практика формират най-голям процент от потребителските нужди (съответно 93% и 90%). Немалък относителен дял (почти 63%) заемат правната литература и научните разработки.
Преобладаващата част от анкетираните лица разчитат в своята работа на онлайн базирани правни информационни системи и други интернет портали. От гледна точка на проекта EUCases е по-важно, че близо 26% от тях използват няколко пъти месечно правна информация от други страни-членки на Европейския съюз. Логично най-значим е интересът към законодателството и съдебната практика на трите най-големи държави-членки - Германия (34%), Франция (33%) и Великобритания (35%). Изненадващо близо 19% от анкетираните посочват, че търсят често правна информация от Австрия, което е значително повече от посочилите Италия (13%). Следва да се добави, че за най-голям процент от потребителите пълнотата на данните в използваните от тях понастоящем източници на подобна информация е незадоволителна.
Относно питането в коя юридическа област (освен потребителското право) анкетираните се нуждаят от трансгранична правна информация не е изненада, че най-голям относителен дял се пада на международното частно право (почти 50%), съдебното сътрудничество по граждански дела (45%), данъчното право (45%), конкурентното право (33%) и международното хуманитарно право и защитата на правата на човека (33%).
Интерес предизвикват и отговорите по отношение на по-важните функционалности, които една услуга по предоставяне на трансгранична правна информация би следвало да предлага. Най-много респонденти заявяват, че желаят услугата да предоставя връзки от национално законодателство и съдебна практика към цитираните пълни текстове и конкретни разпоредби на европейски нормативни актове, а също така и двустранни връзки между директиви на Европейския съюз и пълните текстове на националните правни инструменти, където те са транспонирани.
Независимо от разликите в отговорите на анкетираните във всяка една от отделните европейски държави, повече от една трета от тях не използват безплатния европейски правен портал EUR-Lex или не знаят за него. Още по-непознат остава порталът N-Lex, предоставящ достъп до националното законодателство на държавите-членки, който се ползва от едва 14% от анкетираните.
Пълната статистика на получените отговори от гореизброените 5 държави-членки на ЕС заедно с анализ на резултатите от проучването са публикувани на английски език на сайта на проекта (виж http://eucases.eu/del1_1/). В поместения там доклад са обобщени също така и резултатите от извършения анализ на най-новите научни и технологични постижения в областта на правните отворени данни, юридическия XML, правните онтологии, правните семантични уеб стандарти в Европа. Статистиката на получените отговори от България е публикувана тук.
АПИС благодари на всички юристи и други експерти, които се отзоваха на поканата да участват в анкетата по проекта.