Съдът на ЕС: Националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване при противоречива съдебна практика в други държави членки. Системата EuroCases предлага над 150 000 решения на национални юрисдикции по прилагане на европейските норми

11 януари 2016

Съдът на ЕС: Националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване при противоречива съдебна практика в други държави членки

Системата EuroCases предлага над 150 000 решения на национални юрисдикции по прилагане на европейските норми

С решение от 09.09.2015 г. по делото Filipe Ferreira (C-160/14) Съдът на ЕС в Люксембург приема, че национална юрисдикция, чиито актове не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, е длъжна да отправи преюдициално запитване при наличие на противоречива съдебна практика в други държави членки, свидетелстваща за чести затруднения в тълкуването на дадена норма или понятие на правото на ЕС. В тези случаи националният съд, който действа и като съд на правото на Съюза, следва да изпълни задължението си по чл. 267, алинея 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) и да сезира Съда в Люксембург, за да избегне риска от неправилно тълкуване на правото на Съюза.

Според Съда на ЕС, в разглеждания казус тълкуването на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО е „предизвикало множество съмнения от страна на голям брой национални юрисдикции“. Тези съмнения „свидетелстват не само за наличието на трудности при тълкуването, но и за съществуването на рискове от разминавания в съдебната практика на равнището на Съюза“. С оглед на това в т. 2 от диспозитива на Решението Съдът приема, че:

"Член 267, трета алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, чиито актове съгласно вътрешното право не подлежат на обжалване по съдебен ред, е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване за тълкуването на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 при обстоятелства като разглежданите в главното производство, отличаващи се както с разминаващи се съдебни решения на по-долните съдебни инстанции по отношение на тълкуването на това понятие, така и с чести затруднения в тълкуването на това понятие в различните държави членки."

На практика, решението по делото Filipe Ferreira изисква от националните съдии да бъдат активни в отстояването на принципите на правната сигурност и еднаквото приложение на правото на ЕС в държавите членки, като следят за „разминавания в съдебната практика на равнището на Съюза“ и инициират производството пред Съда на ЕС. Само по себе си наличието на противоречиви решения, постановени от подчинени инстанции или от други национални юрисдикции, не е решаващ, макар да е съществен елемент за възникване на задължението за сезиране (аргумент от т. 41 и 42 от мотивите). Когато обаче съществуващата противоречива практика в различни държави членки води до чести затруднения в тълкуването на дадена норма или понятие на правото на Съюза, сезирането на Съда в Люксембург с преюдициално запитване е задължително.

Същевременно, решението по делото Filipe Ferreira предоставя на адвокатите изключително важни допълнителни възможности за обосноваване пред националния съд на необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по даден въпрос. Чрез използване на информационно-търсещи системи и бази данни, предоставящи достъп до национална съдебна практика на други държави членки, каквато например е системата EuroCases, адвокатите на страните могат лесно и бързо да проверят за съществуването на противоречиви решения по дадена разпоредба и да мотивират убедително своето искане за сезиране на Съда в Люксембург при наличие на разминавания в съдебната практика на равнището на Съюза.

Още новини

11 септември 2019

Обществено обсъждане на ЗОП и ЗКПО

Публикувани законопроектите на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

12 август 2019

Дело C 555/18 от 29 юли 2019 г. по преюдициално запитване отправено от Софийски районен съд

Дали заповед за изпълнение на парично задължение, която не е влязла в сила, като заповедта, предмет на главното производство, отговаря на характеристиките на автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014

06 август 2019

GDPR В ДЕЙСТВИЕ – САНКЦИИ И НАРУШЕНИЯ- КАКВО СЕ ПРОМЕНИ?

АПИС АКАДЕМИЯ организира безплатен семинар, на който ще бъдат дискутирани новите аспекти в законодателството, практиките до момента в областта на защита на личните данни на национално и европейско равнище