На 20 май 2021 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по дело C-4/20, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд на България във връзка с прилагането на Директива 2006/112 относно общата система на ДДС, и по специално по въпроса – дали солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата.
Изследвайки националната уредба, регламентирана с чл. 177 от Закона за ДДС, СЕС заключава, че след като за прилагането на такава разпоредба се изисква да се докаже, че съдоговорителят на платеца на дължимия данък е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаел или е бил длъжен да знае, че последният няма да внесе този данък, от това следва, че е пропорционално и в съответствие с принципа на правна сигурност такъв съдоговорител — за когото поради доброволното му участие в злоупотреба с ДДС се счита, че от самото начало е подкрепил незаконосъобразното намерение на платеца да не внесе посочения данък — да е длъжен да отговаря за последиците от забавеното плащане на този данък.
Така на поставените от ВАС въпроси Съдът отговаря, че чл. 205 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма да плати данъка.
Повече по темата можете да намерите в Евро Финанси - Избягване на данъчните измами и европейската съдебна практика.