Съдът на ЕС в Люксембург отговори на преюдициалното запитване на Благоевградския окръжен съд, отправено във връзка с дело за неплатени годишни парични вноски в бюджета на етажната собственост. Ответници по делото са собственици на апартамент находящ се в град Банско, на годишните общи събрания на собствениците на сградата в режим на етажна собственост се вземат решения относно годишните парични вноски в бюджета на етажната собственост за поддържане на общите части. Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили изцяло задължението си за заплащане на тези годишни вноски и в качеството си на управител на етажната собственост предявява иск пред Районен съд Разлог с цел те да бъдат осъдени да заплатят сумата по въпросните вноски заедно с обезщетение за забавено изпълнение. Районен съд Разлог постановява определение по предявения иск, в което приема, че съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 не е компетентен да разгледа спора, тъй като ответниците живеят в Ирландия, и че не са изпълнени условията за прилагане на изключенията от общото правило за компетентност по тази разпоредба.
Ищецът обжалва така постановеното решение пред Окръжен съд Благоевград, който от своя страна сезира съда на ЕС с преюдициално запитване, като иска да се установи какво е правното естество на задълженията, произтичащи от решение на неперсонифицирана общност като например общо събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост.
Конкретните въпроси към съда на ЕС са свързани с компетентността и приложимото европейско право. Решението гласи, че чл. 7, точка 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че спор за парично задължение, произтичащо от решение на лишеното от правосубектност и създадено по силата на закона поради особеното титулярство на определени права общо събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, което решение се взема с мнозинство от членовете на общото събрание, но обвързва всички негови членове, следва да се счита за спор, който попада в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на тази разпоредба. А чл. 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) трябва да се тълкува в смисъл, че спор като разглеждания в главното производство — за парично задължение, произтичащо от решение, взето от общото събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, относно разходите за поддържане на общите части на сградата — следва да се счита за спор, свързан с договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба.
Вж. Евро Финаси - Европейска съдебна практика/Решения на европейски съдилища по дела от България - Европейската съдебна практика и свободите на гражданите на страните-членки (вкл. и преюдициално запитване от български съд)